Днес се очаква британският премиер Тереза Мей да обяви своя План Б за Брекзит, след като миналата седмица сделката ѝ бе отхвърлена от депутатите в Лондон. Какви са настроенията в ЕС, какви ще бъдат последствията за Европа от евентуален Брекзит без сделка и какви са политическите изводи от случващото се - за това 24новини.бг разговаря с първия български еврокомисар и бивш вицепремиер Меглена Кунева, която сега е посланик на Европейския съюз в Съвета на Европа в Страсбург.

Г-жо Кунева, отиваме ли към Брекзит без сделка и защо се стигна до тук?

 Брекзит без сделка беше една от възможностите и най-малко желаната. Всяка от страните смяташе, че е способна да направи по-голяма отстъпка, но явно нито една от страните не си даваше сметка за ограниченията на другата.

Kогато от едната страна преговаря Европейският съюз, това самo по себе си са сложни многостранни преговори - 27 страни, комисия и парламент.
И веднъж постигнато между тях съгласие, то не може наново и наново да бъде променяно.

А именно това съгласие беше отхвърлено от британските депутати.

Другото ограничение е свързано със самия референдум. Той изглежда привлекателна политическа позиция, но слага точка на всички възможни преговори. Има ясно изразена воля за излизане от ЕС, но няма за това как да го направиш – референдумът не дава пълните параметри как точно се преговаря.

Вариантите – мек, норвежки, швейцарски – не бяха споменати в кампанията - нито тази за излизането, нито за оставането.

Възможно ли е да има втори референдум, как гледа на това Европейският съюз?

Разбира се, всички останали страни извън Великобритания гледат на това като на вътрешен въпрос. Много по-разумно щеше да бъде, ако всички последици бяха предвидени предварително, но обикновено те се изчисляват много опортюнистично – може ли да се предизвикат избори и да има промяна на политическата ситуация, но това не може да са сметки за истинска кризисна ситуация.

Според вас България подготвена ли е?

Брекзит беше една от възможните теми на Българското председателство, която щеше да подготви и по-добре администрацията за предстоящите промени, но в крайна сметка се реши да не е. Не съм в позиция да кажа дали е готова - надявам се министерствата да имат своите разчети. 

Най-важно е да се вземат мерки за хората, които пребивават във Великобритания и предстои да отидат там – какво ще стане с техните пътувания, с личния им живот, с работата им.

Коя е най-голямата трудност пред Тереза Мей сега?

Проблемът на Тереза Мей е, че тя трябва да удовлетвори много и различни искания – сред тези, които гласуваха против, а там имаше хора и от нейната партия, и от опозицията. Сигурна съм, че е опитала всичко възможно, те имаха добър екип, дипломати с опит.

Очаквате ли някой да извади „жокер“ от ръкава си?

При преговорите винаги има такова усещане. Последното изявление на Меркел беше, че трябва да се помогне на Великобритания. За съжаление обаче, каквато и вероятност има да се адресират някои от неудовлетворените искания, тя е малка и едва ли ще успее да утеши гласовете, че сделката е лоша.

Нищо утешително няма в това, че британската икономика ще й е по-тежко, отколкото на европейската. В ситуацията няма печеливши.

Виждате ли възможност за отстъпки от страна на ЕС?

ЕС няма никакво колебание да покаже на всички свои членове, че излизането от ЕС не е лесна работа и то ще стане за сметка на страната, която напуска.

Както когато се влиза в Европейския съюза – влизането на една по-бедна страна е за сметка на страните, които я приемат. Това е логиката на процеса, но не показват изход.

Какви изводи можем да си направим от случващото се?

Тази липса на изход в момента води определено към криза. Но това е поредната и „твърде добра“ криза, за да бъде изпусната без осмисляне. Политически е важно да си направим изводи за референдума – за неговата сила, за неговите ограничения, за това какво означава да вземеш решение, без да си предвидил всички последици и в крайна сметка кой носи отговорността при взимането на това решение.
Очаквам тези дългосрочни политически изводи да променят правната база и практиката на демократичните средства.

Доколко Брекзит ще промени балансите в ЕС и очаквате ли засилване на евроскептизицма?

Възможно е след излизането на Великобритания интеграционният разговор да се поднови и, да, Франция и Германия ще имат повече тежест. Но от друга страна с политическа картина в Италия, Полша и Унгария това не е съвсем сигурно.

Тенденцията е, излизането на Великобритания да не обединява толкова бързо и ефективно федеративно настроените, а напротив - да събира евроскептиците. Те се обединяват много по-видимо, включително и през срещите си, за разлика от останалите политически семейства.

Очаквате ли това да се отрази на европейските избори?

Очаквам и самите избори, и идеологическият разговорът след това да бъдат много по-малко разговор за "ляво-дясно",а да бъдат насочени по оста „повече или по-малко Европа“.

Да се дискутират основни теми като бюджет, отбрана, Европа на нациите. Очаквам интересни европейски избори.

Очаквате ли Брекзит да се отрази на работа на Съвета на Европа по някакъв начин?

До този момент Великобритания се съпротивляваше срещу идеята Европейският съюз като отделен правен субект от страните-членки да се присъедини към Хартата на правата на човека. Очаквам без Лондон това да се промени и даде повече тежест на ЕС.

Кой са предизвикателствата пред институцията в момента?

През март ни предстои избор на нов генерален секретар. Има много силни имена в състезанието.
Другата сериозна тема е т.нар. Рукзит (Ruxit) или прекъсването на членството на Русия в Съвета на Европа,което би намалило лостовете за оказване на влияние. От две години те не си плащат вноската като отговор на лишаването от глас в Парламентарната асамблея заради Крим. Така 28 от съдиите бяха избрани без тяхно участие, така ще стане и с новия генералния секретар.

Източник: www.24novini.bg