Меглена Кунева: На път сме да видим в ЕС връщане към националната държава, за сметка на принципа на Общността
- Детайли
Поредният Европейски съвет завърши след повече разговори и минимален напредък за Брекзит, но без решение за Турция, миграцията и общата отбрана. Ако трябва да сме откровени, той приличаше повече на рутинна среща на върха, отколкото на заседание на европейската институция, призвана да дава насоките в европейските процеси. Дори преговорите за Брекзит се препънаха във въпроса за финансовите задължения.
За коментар поканих Меглена Кунева – заместник-министър председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси в периода 2014-2017 г., министър по европейските въпроси в две поредни правителства и бивш европейски комисар.
Госпожо Кунева, уморен, объркан, разконцентриран ли е Европейският съюз? С какво да си обясним невъзможността за намиране на фокус?
Аз няма да се съглася с вас изцяло, че няма фокус. Напротив, фокус в този Европейския съвет имаше. И в него имаше едно скрито напрежение, което на други места в Европа се коментира, у нас – не. И може би сега с вас ще успеем малко да повдигнем завесата на това, което излиза извън темите за Брекзит, за миграцията и за бъдещето на преговорите с Турция. Какво се случи на този Съвет? На този Съвет имаше едно много важно послание, което даде председателят му Доналд Туск и то е свързано с ролята на Европейския съвет и с това, до каква степен ще се разместят институционалните пластове в Европа. Това не е скучен, бюрократичен, административен или политико-административен въпрос. Когато става въпрос за власт, ролята на институциите и решенията, които институциите могат да вземат, е всъщност основен. Защото, разбира се, Европа ще продължи да се развива по демократичен път. Следователно, за да има демократична легитимност на всяко решение, трябва да се знае, коя институция каква власт има. Искам да се върна мъничко назад, за да кажа, че Европейската комисия даде много силна заявка за политическо присъствие с речта на Юнкер за състоянието на Съюза, която той в началото на есента направи пред Европейския парламент. Тогава той излезе с много радикално и неочаквано предложение да се слеят позициите на председател на ЕК и позицията на Туск, председател на Европейския съвет. За външни наблюдатели това беше може би неочаквано, но за хората, които следят отблизо процеса и напреженията между институциите, това всъщност беше много силен сигнал, че напрежение между Европейския съвет и Европейската комисия има. То не е на базата на лични отношения. То е на базата на това, как смятаме, че трябва да се управлява Съюзът. ЕК по начало е тази, която от създаването на ЕС е имала истинската, реална власт. Европейският съвет като събиране на лидерите въобще не го е имало в началото. Имало е съвети, което е събиране на министрите по земеделие, по конкурентоспособност, вътрешен пазар, по образование. Тези 9 съвета съществуват от самото начало на ЕС, но събирането на лидерите и къде ще се взимат решенията, идва много, много по-късно. Идва през 70-те години с кризата, която тогава съпътства ЕС. Взима се решение да се създаде, те в началото са били неформални срещи между държавните глави и министър-председателите на ЕС, а от 1974 г. вече става едно организационно тяло, със своя тежест на решенията. Може би ви се струва, че това са някакви скучни подробности, но уверявам ви, не са. Защото в европейската конструкция, когато се събират министрите, те разполагат с определен брой гласове. И този определен брой гласове всъщност поддържат баланса в ЕС. Поддържат баланса в смисъл никога големите страни да не могат да изземват гласа на малките страни. Това е изключително фина политическа настройка. В Европейския съвет, където са министър-председателите и държавните глави, ситуацията е друга. Ако отворите „Политико“, например, едно издание с доста добра вътрешна информация, вие ще видите заглавие, което даже си го записах, за да мога да ви го прочета, че това е Европейският съвет на Туск, идеите на Макрон и Европа на Меркел. Това е подзаглавието на статията. Някъде да виждате тук баланса с малките страни? Нито една, включително и председателството, не е цитирано при дебата, който се е водил и при взимането на решенията. Т.е. когато имаме и това, което предложи Туск, е повечето въпроси да се решават на Европейския съвет между министър-председателите и държавните глави, заобикаляйки всъщност Съветите на министрите и така намалявайки ролята на ЕК. Т.е. политическата линия да се задава от Европейския съвет. Казвам всичко това, защото действително как ще се развива Съюзът оттук нататък, много зависи от това разпределение на силите между институциите и за да видите, че е много близко свързано с нашето председателство. През февруари всъщност ще има точно такъв съвет, който ще разглежда институционалното развитие на Съюза. Изключително важно е, ако трябва да търся някакъв национален аналог, това е направо формата на управление, което има една държава – дали ще бъде президентска или ще бъде парламентарна, това е за което се говори в този институционален триъгълник между Европейския съвет, повтарям това не са съветите на министрите, това са министър-председателите, където естествено гласът на Германия е много по-силен, отколкото гласът на която и да било друга държава и големината на страните има значение като решаващ аргумент във всеки един разговор. И съответно намалява влиянието на ЕК, и влиянието на ЕП. Много отдавна аз бях представител на страната в Съвета „Общи въпроси“, много отдавна имаше оплаквания, така да се каже, за това, че прозрачността при такова изтласкване на взимането на решение, да е много намалена. Защото, когато се водят дебати между страните, когато те са през съветите, участват постоянните представители, т.е. посланиците ни към ЕС, взима се предвид тежестта на малките страни. В повечето случаи тези съвети са предавани публично, стрийм лайн, както е модерно да се казва. Докато в Европейския съвет нещата са подготвят от политически фигури, това са така наречените „шерпи“, които подготвят Европейския съвет и след това се запечатват през решението на Европейския съвет, т.е. събирането на министър-председателите и държавните глави. Т.е. тук процесът на прозрачност при взимане на решение трябва да бъде много, много внимателно прегледан. Защо това предложение на Туск се налага? Все повече коалиционни правителства, включително и за чисто вътрешно цели, блокират едно или друго решение и съвсем прясното – колко години беше нужно, за да се стигне до решението за създаване на европейска прокуратура? Винаги блокирано от една или друга държава, дори полската министър-председателка Беата Шидло беше използвала блокирането, защото не беше съгласна нейният сънародник Туск, той стана председател на Европейския съвет, въпреки мнението на страната си, и показа по този начин силата си като национална власт. С решението на Европейския съвет, така както го предлага Туск, това ще може да бъде заобикаляно и да се минава към така нареченото засилено сътрудничество – който иска се включва, който не – продължава, но няма тази блокираща сила, която съветите иначе упражняват. Т.е. на път сме да видим връщане по-скоро към националната държава, където малките държави се смята, че ще бъдат с по-малка политическа тежест. Това е така, просто достатъчно е да минете пресата и да видите кой колко е цитиран от Европейския съвет, за да стане ясно за какво става дума. Това има значение за нашето председателство, не само защото ще се разглежда на съвет през февруари и България трябва да бъде много, много добре подготвена в тези сложни тънкости на разговора за европейските институции и за тяхната власт, но и да може да го обясни по подходящ начин. Аз ще се опитам да го обясня просто, но знам, че това всъщност изисква много, много дълго повтаряне и обяснение, коя институция какво прави и защо това има значение.
Госпожо Кунева, тук обаче веднага излиза въпросът – разнобоят в позицията между отделните държави-членки ли е причината България да няма свои официални позиции по различните теми, сякаш се боим да противоречим, настъпим или обидим някого?
Не. Това се дължи на недобре изчислени сили, вероятно, вътре в страната ни. Аз отдавна настоявах, още когато водих Съвета по европейски въпроси, да има редовни брифинги. Да може да се каже – да, вероятно ще е трудно да се обясни, когато този Съвет по европейски въпроси дава одобрение на позицията, която след това минава и през нашия Министерски съвет. Няма брифинг по това какво България решава по една или друга директива. И после изведнъж се казва – те от Европа искат така. Но нашата национална позиция каква е била, как сме преговаряли? Аз твърдя с целия опит, който имам зад гърба си, твърдя че когато ние преговаряхме за членството си в ЕС, ние много повече знаехме за европейските директиви, отколкото сега, когато на практика ги пишем. И това ще бъде много сериозно предизвикателство за нас по време на председателството – как успяваме да обясним на всички европейски граждани, на българските включително, как успяваме да обясним какво точно работи ЕС, как променя живота им? Дали го променя в посока, в която гражданите са съгласни? Как взимаме съгласие за една национална позиция? Включително и по такива теми като Турция, като Брекзит, като много други, свързани с миграцията, която е гореща тема – ние нямаме национални обсъждания. Ние дори не направихме национална позиция по Бялата книга. Господин Станишев събра лидерите, включително и сега наскоро от предишни правителства, Симеон Сакскобургготски и господин Борисов, включително и сега за европейската отбрана. Съгласете се, че това нещо трябва да има много силно присъствие от страна на актуалното българско правителство. И да се разработи позиция, която да излиза от правителството и да бъде подложена на такова голяма обсъждане. Това на мен специално много ми липсва. 19 страни представиха своите национални позиции. България, която е председател след броени седмици, не го направи. Как да знаят българските граждани какво мисли нашето правителство? Ние издигаме някакви лозунги и заклинания от типа на „Ние не искаме Европа на две скорости“. Добре, но какво ни казват отсреща и ние как го приемаме, как тече този политически дебат? И най-накрая ще се окаже, че нещо сякаш е прието, без да са ни чули. След години вероятно ще излязат коментари от типа на „ех, защо не ни чуха“? Но ние какво сме казали и какво сме направили, за да бъдем чути? И защо пред българското гражданство няма редовни и честни разговори за това, кое е възможно, кое е по-малко възможно, кое изобщо не е възможно. И там, където ние много искаме да успеем, каква е желаната ни позиция, каква е възможната ни позиция и ако се случи нежеланото, ние как реагираме политически?
Госпожо Кунева, премиерът предложи Българското председателство да бъде и балканско, но не се ли свива така ролята на България до регионален играч. Защо трябва да гледаме през Балканите ЕС, докато можем от мястото си в ЕС да гледаме Балканите?
Вероятно няма противоречие в това, което вие казвате във втората част на изречението си и това, което българското правителство заяви. Може би е въпрос повече на формулировка. Западните Балкани наистина са важна тема, ние сме съседи. Аз бих го облякла в други думи. Аз бих казала, че това е политиката за разширяването на ЕС и бих настоявала тази политика да има много конкретни параметри. Това, което Западните Балкани искат, освен, разбира се финансови средства, за да могат да продължат модернизацията на страните си, те искат нещо много просто – искат дата за приключване на преговорите и дата за влизане в Съюза. И понеже вътре в рамките на Българското председателство още в началото, през февруари ще имаме разговор за многогодишната финансова рамка, там много ясно ще проличи дали разширяването и парите за страни-не членки са включени в следващата финансова рамка или не са включени. Това ще искат нашите съседи, това означава да има сериозен ангажимент и ако ги няма в рамката в следващите години, просто тяхното присъединяване към Европа е затворено. Т.е. ще проличи какво мислят, каква е сериозната позиция и България ще трябва много добре да бъде подготвена за тази сериозна борба. Още повече, че ние имаме намаляване на средствата, по начало след излизането на Великобритания, която беше един от сериозните нетни донори, така цялата конструкция трябва да бъде измислена по друг начин. Намаляват се парите за Турция. Аз чух добре какво каза българският премиер, че Турция е наш много важен партньор, когато става въпрос и за миграцията. И това е така, но всъщност до 2020 г. след този дебат, който се проведе, на практика 4 милиарда по-малко ще влязат в Турция, ако това стане факт. Защото имаше и гласове, аз четох в коментарите после, че намаляването на парите може да стане с оглед на бъдещето, но не с оглед на вече поетите ангажименти. От друга страна, това което беше прието 2015 г. за визова либерализация, за напредък в преговорите, очевидно няма да се случи с Турция. Т.е. това е една доста сложна ситуация и аз много се надявам, че Турция би могла да вземе прагматично решение, изцяло в интерес на развитието на страната си, каквото аз считам, че е европейският път и възможността за преговори с ЕС. Но затова трябва да има много ясни, включително и от нас, много ясни оценки за ситуации, които са свързани със свободата на словото. Германският канцлер открито говори за насилието над журналисти в Турция. Аз не знам дали в кулоарите нашият министър-председател е изразил позиция, но публично поне такава не видях специално за тези демократични дефицити в Турция, които са препъникамъка за продължаване на преговорите с нея, какво мислим ние, как бихме могли да намалим напрежението и да помогнем на съседна държава, да помогнем на самите себе си на практика, когато става въпрос за такива важни теми като бъдещето на преговорите с Турция и опазването на нашите граници? Какво мислим, какво са ни казали? Защото не е въпросът само тук в страната да си го коментираме. Много хубаво, че се сключи тристранното споразумение между Гърция, Турция и България. Но ние трябва да бъдем по-отчетливи, по-ясни, когато казваме какви са и пречките за развитието на диалога ЕС-Турция. И това няма как да се избегне със снишаване. Това трябва да бъде предмет на разбирането: приятелите говорят помежду си честно и открито. И когато ние казваме, че сме приятели с нашите съседи, ние трябва да минем през този честен и открит разговор. Не можем да се снишим по темата за Каталуния, защото тук от София сръбски министър-председател направи аналогия с Косово. Това не са безобидни неща.
