Интервю на Меглена Кунева за радио "Фокус". 

- Г-жо Кунева, какво се вижда при внимателен прочит на доклада? Защо в парламента го видяха от „шамар“, през „потупване по рамото“ до „успех“?

- Това вече стана някак си обичаен коментар и обичайно раздалечаване на мненията в оценката за това какво говори докладът, но в тези оценки има много страст, непроизводителна, впрочем. И много малко анализ. И още в първите дни, за съжаление, без план за действие, а след това, когато такъв план се направи, аз съм сигурна, че и този път Министерство на правосъдието и координиращия министър г-жа Захариева ще направят такъв план. Но след като този план се направи, за да може да се върви напред през следващите месеци, към него сякаш няма интерес. Той не обсъжда. Отчитането му публично не събира внимание и лека-полека остава на заден план. Но следващия път, когато се прави такъв доклад и отново се повтаря същото. За мен беше много интересно, че този път социолозите измериха интереса към доклада и той, всъщност, беше много нисък. Общественото мнение някак си не откликна. А не откликна, защото в обсъжданията имаше отчетлива липса на смисъл. Да превеждаме отново и отново какво казва като политическа оценка докладът няма никакъв смисъл. Достатъчно ясни са от европейската комисия. Първо самото наименование на този механизъм е „механизъм за сътрудничество“ преди всичко. И с това е ясно казва, че всяка помощ, която България би поискала и би формулирала като задача пред партньорите си – отново много важна дума тук, ключова, това е партньорска проверка – ще срещне разбиране. Тоест, добронамереност, имаме окуражаване, ако тази дума този път трябва да я отделим от всички останали. И как не? Десет години Европейската комисия влага усилия, средства, брой работни часове на своите експерти и общо желание да се стигне до финал. Много пъти през годините сме повтаряли – и аз съм го правила многократно – че критериите, по които се оценява страната ни, не трябва да бъдат движещи се мишени. Тоест, това, че има критерии, по които може да се отчете напредъкът му по определена скала или да се каже, че е приключило изпълнението му е много важно да остава един и същ през годините. Разбира се, всяка една правна система подлежи на усъвършенстване и ще продължи да бъде усъвършенствана, но това е механизъм, който има за задача да се справи с определени недостатъци и, когато българската страна прави стъпки за справяне с тези недостатъци, това трябва да се отчита и точно това е окуражаващото. Аз се надявам искрено, че през следващата година ако страната ни направи добре и измисли добре стъпките и покаже, две неща искат да покажем – че сме непоколебими и, че няма връщане в поетия път в местата, на които той е правилен. Това трябва да е много ясно залегнало в плана за действие и след десет години такъв механизъм той просто е време да приключи. Не защото сме постигнали идеалната правна система, а защото сме постигнали всичко, което е можело през него да бъде дадено на страната. Ще бъде дадено. Аз многократно повтарях през тези години една теза, която я чух вече отчетливо и от комисаря Юрова – че страни, които имат проблеми с политическите критерии, каквато е съдебната система, политическите свободи и така нататък, да могат да бъдат санкционирани през европейските фондове. И тя го каза. Аз смятам, че това ще се отнася за всички страни, нищо, че по отношение на Полша комисията даде такива сигнали. Тоест, не е мониторингът единственият механизъм, чрез който на една страна може да се повлияе и да се даде един много ясен политически сигнал, че нещата не вървят така, както трябва. Тъй че не трябва да спекулираме около това. Винаги ще се сравняват страните, включително и по отношение на състояние на организирана престъпност, корупция, право ред и върховенство на закона, свобода на медиите и така нататък. Това е завинаги. И бих казала, че е чудесно, че е завинаги. Защото това означава, че над националната държава със своите партийни страсти има един Европейски съюз, за който всички тези неща са ценности. И който всъщност, в такива моменти стои по-близко до гражданите, отколкото понякога собствената им държава, защото защитава техните права.

- Г-жо Кунева, 17 условия и Европейската комисия спира да наблюдава правосъдието ни. Толкова ли е трудно да ги изпълним? - Те не са просто 17 точки, а това са 17 процеса, ако мога така да кажа. Проблемът е в това, че само с приемането на един закон нещата не свършват дотук. Трябва да се изградят институциите, които го прилагат. Трябва да има максимална обществена воля, обществено съзнание, че държим това да се случи в нашата страна. Трябва да има механизъм на контрол, на публичност, на отчетност. Да, това са трудни неща. Това са трудни неща, защото това е самата сърцевина на една упражнявана и действаща демокрация. Аз тук винаги си спомням един цитат от Радой Ралин, който беше за свободата. Някак си много ми прилича на много силна аналогия виждам тук. Той казваше, че – свободно ще го цитирам – той казваше, че свободата е като хляба. - Да, всеки ден се омесва, изпича. - Омесва, изпича, изяжда. Ето така е и с всички онези ценности, на които ние държим. Това е всеки ден бдителност и всеки ден градеж, за да можеш да минеш на следващото стъпало и да опазиш основите на това, което си изградил. Вижте, всяка власт има нужда от корекция и контрол. И този контрол всъщност минава през отчетността и бдителността на хората. Аз затова толкова силно държах да има сигнали от гражданите по отношение на корупцията по високите етажи – защото това е начинът. Това не е с цел да се злоупотребява или да се пишат доноси, както някой се опитаха да го изкарат, а просто това е ангажираността, бдителността на всеки един от нас държавата да върви, както трябва. - За първи път се отправя сериозен упрек обаче за начина, по който се прави законодателство по съдебните въпроси, цитират се промените в Закона за съдебната власт, на два пъти направени, и тези в НПК. Това притеснително ли е? - Аз затова преди малко казах, че всички тези препоръки са процес, а не просто да отметнеш, че ето и това си го свършил. Много е важно как се върши, как се приема законът, как се обсъжда, как се взимат предвид бележките. Вижте, в моето кратко време като европейски комисар, видях, че вие ме представихте като първия българския еврокомисар… Аз в рамките на моите две години, толкова беше времето, успях да приема четири директиви. Което наистина беше много голямо усилие. Мога да ви кажа, че тези закони на ЕС се провеждат с изключително широко обсъждане, обсъждане, което трае месеци, което има оценка на въздействието буквално на всеки текст как ще се отрази не само в отделните държави, но как ще се отрази на икономиката, как ще се отрази на социалните права, как ще се отрази на екологията, и т.н. На малките предприятия, на големите, на гражданите и така. И след това на всеки две години тази директива се отчита как работи. Външният поглед е много важно нещо. Аз ще се върна отново към този Закон за антикорупцията, който разработихме и който предложих, където се предвиждаше на всеки две години, даже всъщност беше 18 месеца точно, да има външен одит на работата на тази институция. Това гарантира доверие в институцията. Ето това е нещо, което ние трябва да правим в България. Помислете си само за две неща, които много често с вас обсъждаме. Езикът, на който говорим, който създава една изключително уродлива реалност, защото това е груб и обиден език. И доверието в институциите. Ето това са двете големи свръхзадачи, които отиват отвъд механизма, но механизмът някак си е част. Всяко нещо, за да бъде, за да даде добри плодове, трябва да расте в добра среда. Големият проблем на България е средата в момента. - Има ли вероятност този доклад да бъде предпоследен и защо погледът към него не е в този аспект, в който върви нашият разговор? - Аз искрено се надавам, когато дойде времето за последния такъв доклад, в него няма да се каже страната ви е в идеално състояние по отношение на наблюдаваните процеси и вие сте свършили изцяло и завинаги цялата работа. Такъв случай няма никъде в Европа. Но това означава, че всяка помощ, която е могла да бъде предоставена от ЕС, от държавите членки, от комисията, е вече предоставена и че ние можем да вървим самостоятелно на двата си крака. Това ще означава. И аз наистина се надявам да се случи. Защото така ще е съвсем ясно, че отговорността е върху нас, а пък ако нещо се обърка и ако ние имаме нарушение на тези основни принципи, това всъщност са принципи на договора, който свързва страните, на европейските договори, тогава страната, която и да е тя, може да получи предвидените в договорите санкции. Пак ще кажа, ето вижте какво става в Полша, вижте начина, по който реагираха за Унгария. Тоест ние не стоим някак си встрани от този процес. Всяка една държава членка винаги ще бъде наблюдавана. И ще бъде наблюдавана от гледна точка на ценностите на ЕС и защита на българския европейски гражданин. - Откъде идваха спекулациите, че Европредседателството щяло да смекчи тона в този доклад? - Вижте, докладът се приема на колеж на еврокомисарите, това е сериозна политическа оценка. Аз съм се борила за всяка дума в доклада, който е излизал, докато аз бях комисар. Защото аз знам, че ако страната ни е добре оценена и ако на хората, които са работили, за да може мъничко поне да се преместят нещата напред и да се даде положителен сигнал, те ще утвърдят позициите си. И аз се радвам, че такъв положителен сигнал има и се надявам точно така да го използваме по-нататък. Нещата, които не сме си свършили, със спокоен тон, с разсъдливост и с много ясен план месец по месец, седмица по седмица да започнат да стават факт. Но пак ще кажа, средата, политическата среда в България, обществената среда, ако щете, в България е много трудна, е много трудна. И затова разумният тон и това, което дори предложихме и за мото на нашето председателство „Съединението прави силата“, ние не живеем по тези правила и това е много жалко. - Много жалко е, че самият парламент, на чийто фронтон е изписано това мото, този девиз, не живее по тези правила. - Затова отново ще повторя, средата и езикът, който влошава допълнително средата. Била съм министър на образованието и честно да ви кажа понякога сутрин в телевизионните блокове много съм се надявала между 7,30 и 8,3 децата вече да са отишли на училище и да не чуят това, което се чува от политиците. Срамно е. Срамно е като език, срамно е като излъчване, срамно е като отношение. - Срамно е и това, че сякаш за всички по-важни неща от нашия живот мислим през скандалите. Ето и за европредседателството мислим пред заплахата от скандалите. Това признак на какво е? - Ами точно на това, за което говорим. Някак си общественият вкус обръгна. Така се прави лесна журналистика, когато само в скандалите се коментира. И така се изпада в пълно отсъствие на мисъл. Не ми се иска да употребя друга по-остра дума, но това е отсъствие на мисъл и смисъл. Ето днеска например има Европейски съвет, който е изключително важен. По парадокс, по житейски парадокс този съвет е свързан със социална Европа. Тема, по която БСП би трябвало да са изключително ангажирани, защото искаха това да бъде и отчетливо казано по време на нашето председателство. Добре. Само че точно в този ден ние имаме ситуация в Народното събрание, което най-малкото отклони вниманието. Освен това премиерът остана, разбира се, за този вот и България не участва. Страна, която след броени седмици ще бъде председател, не участваше на най-високо ниво, както трябва на този съвет. И няма, почти никъде няма коментари какво се е случило на този съвет, какво означава? Нима не можем времето, което ние отделяме, за да разчепкваме един скандал, да го отделим за това какво означава стандарт на живот, какво означава минимален доход, не заплата. Минимален доход. Какво означава равни условия на труд, какво означава учене през целия живот. Между другото един показател, по който България е ужасно зле. Какво да направим, за да можем да преодолеем, да сме конкурентоспособни като хора и в последна сметка да сме осъществени хора? През труда си, през участието си. Човек участва в обществения живот през труда си в последна сметка, това е толкова важно. Европа наистина поема много отчетлив път по отношение на социалните права. Ние не го коментираме. Дори и в нашето предаване с вас ние просто няма как да не отделим по-голямата част от времето на кой какво е казал. И това е всеки път. Няма отърване от това.