Меглена Кунева, вицепремиер в оставка по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. 

Водещ: Европейската комисия публикува най-новия си доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, прилаган спрямо България. След 10-годишното му функциониране комисията направи преглед на стъпките, предприети от страната ни по съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, на постиженията, на оставащите предизвикателства и на мерките, които все още трябва да бъдат взети, за да може да се преустанови прилагането му. Наш гост е Меглена Кунева, вицепремиер в оставка по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката.
Министър Кунева, отбелязваме 10 години Механизъм за сътрудничество и проверка, но даваме ли си сметка той заради какво бе създаден, каква бе неговата цел, какво от нея е постигнато?

Меглена Кунева: При влизането на България и Румъния в Европейския съюз имаше много отчетливи изисквания към правосъдните системи, системите за вътрешния ред и борбата с корупцията. Това са трите области, които са много важни, много политически, свързани с функционирането на държавата и на доброто общество. Там и двете страни имаха определен списък със задачи, които трябваше да изпълнят и да постигнат промяна. Първоначалната идея беше този механизъм да бъде сравнително кратък, в съвсем обозримо бъдеще, както другите предпазни клаузи, които бяха 3-годишни, никога не се задействаха, защото там нямахме проблеми. Но в годините това съотношение между това как нашето общество гледа на развитието в областта на върховенството на закона, организираната престъпност, антикорупцията, какви са очакванията на хората и дали институциите отговарят на тези очаквания, отговорът беше еднозначен – че самото българско общество искаше повече и по-радикални действия. Европейската комисия в това отношение не мога да кажа, че направи някакъв различен извод от този, който всички български граждани правеха и подчерта промени, които всички ние искахме да видим. Това се случи и ако се погледне от друга гледна точка – на неслучилото се, това не успя да се случи в достатъчна степен, за да може и за България, и за Румъния този механизъм да отпадне. В известен смисъл е уникално, няма държави, които са влизали с подобен механизъм. Това беше един опит от страна на комисията и на страните членки да се види може ли да се промени и след членство, с много настойчивост и външни доклади начинът, по който една страна се представя в тези области. Изводът, който направи в сряда Европейската комисия, е, че много е постигнато, включително и благодарение на този механизъм, който съществува за оценка и за сътрудничество, но все още не е достатъчно, за да можем да кажем, че той е изпълнил предназначението си и вече може да отпадне. Така че той остава и следващата година. Специално по отношение на антикорупцията мога да кажа, че аз, меко казано, споделям разочарованието на Европейската комисия, че Закон за корупцията по високите етажи не можа да се приеме в тези години, когато функционираше последното Народно събрание. И това не е добър прогностичен белег за нас.

Водещ: Госпожо вицепремиер, нещата като се представят и обяснят така, изглеждат изключително прости. Но предизвикват и въпроса – защо не се случи, след като българското общество, и експертите, и Европейската комисия виждат ясно проблемите? Защо не успяхме да ги решим?

Меглена Кунева: Всичко ставаше пред очите на цялото българско общество. Видяхте, че първият закон, към който между другото и днес комисията се връща и казва, с други думи, но казва, че тя подкрепя този първи вариант на закон, който предложих и който не се прие. Той не можа да се приеме дори на първо четене. Комисията сега казва: това е много добър вариант. Стана пред очите на всички – не се събраха гласове по различни причини, всичките от тях напълно изкуствени. Сега, извинявайте, ама на първо четене да се говори, че законът е отхвърлен заради присъствието на анонимни сигнали е много странно. И това не издържа никаква проверка, защото анонимните сигнали са все пак нещо, което подлежи на обсъждане. Въпросът е логиката на закона на първо четене – дали искаме да имаме нужда от такъв закон, дали искаме да проверяваме имуществото и дали искаме да проверяваме конфликт на интереси на хора, които са близки до властта, до публичните средства и които работят в чувствителни области. На този въпрос народните представители в едната си част казаха, че не го искат и така той отпадна. След това, понеже не се отказах, направихме още един вариант на закона, който се прие на първо четене и то с чувствителното мнозинство от 130 гласа. И след това започна да се бави. Аз бях готова да изслушам всеки, да направим нужното, за да може с взаимни уточнявания на позициите да мине на второ четене. А той се отлагаше, отлагаше и отлагаше до момента, до който се разбра, че страната отива на предсрочни избори и така ние сме без такъв закон, подчертавам, за висшите етажи. И каквото и да говорим за това, че има подобрение за Гранична полиция, което е чудесно, или за Пътна полиция, което е споменато в доклада – това не дава отговор на големия политически въпрос. А големият политически въпрос е: готов ли е всеки един политик, всеки един човек от централната, в голяма част от местната власт, ректори, кметове и т.н., да се подложи на тези проверки, да има достъп, информация за неговото имущество, конфликт на интереси и т.н. За съжаление отговорът е отрицателен тук, Народното събрание не го прие.

Водещ: Всеки политик не е готов – това е отговорът.

Меглена Кунева: Да. Една от причините според мен и за предсрочни избори е тази, защото то се чувства, когато има такъв силен недостатък на отговор на въпросите, които поставят хората. В крайна сметка политиката е начин да намериш справедливост за много хора. Винаги политиката е въпрос на справедливост. И когато по такъв отчетлив случай тя липсва, атмосферата е такава, че се отива на избори.

Водещ: Въпросът е, каква ще бъде съдбата на Закона за борба с корупцията по високите етажи на властта? Първото четене приключва с това Народно събрание, какво ще стане в следващото?

Меглена Кунева: То е с изтекла легислатура. Законът трябва да бъде внесен отново от следващия Министерски съвет, може разбира се и от народни представители да бъде внесен, и отново – отново първо четене, обсъждания, второ четене и т.н. Много лоша картина.

Водещ: Кой вариант на закона ще бъде внесен? Вие зад кой вариант ще застанете – първия или втория?

Меглена Кунева: За мен е важно да има закон, който да мобилизира усилията и да структурира добре органите, които ще се занимават с проверка на имуществото и с конфликта на интереси. Направихме наистина нещо по-различно с втория вариант, като добавихме и Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество. Стана един действително много сериозен, много голям орган. Тази комисия работи добре, тя и в този доклад включително е похвалена. Дали няма да стане прекалено голям органа е въпрос на законодателна техника, ако има добре изчистени тестове, ясни правомощия органът може да работи и така. Ако народните представители преценят, че ще останат две тела – едното за отнемане на противозаконно придобито имущество и друго – за конфликт на интереси и проверка на имуществото, и двата варианта стига да имаме нещо в преследване на идеалната правна формула аз боя, че ние ще загубим толкова време, че законът просто ще бъде съвсем различен от това, което днешният ден изисква. Ние трябва да направим нещо веднага и сега и да намерим съгласие, за да може то да се случи.

Водещ: Г-жо вицепремиер, тези препоръки обаче, които са дадени от Европейската комисия в този доклад, има ли време да ги изпълни страната ни, като се знае, че идват избори, започва се с предизборна обстановка, след това предизборна кампания, ако след изборите не се сформира кабинет – нови избори, т.е. всичко се повтаря? Какво става с тези препоръки?

Меглена Кунева: За тези неща обикновено отговорните политици мислят предварително. Сега ситуацията е такава, каквато е. Ако имаме едно Народно събрание с ясно мнозинство да се приеме такъв закон, може да се удължи работното време. Законът, пак казвам, е приет за първо четене, тоест, би могъл да мине много по-лесно, защото текстът е отработен. Имаме купища анализи, имаме стратегия, имаме съветите на десетки международни експерти. Ако имаме политическа воля, законът не е сложен за приемане.

Водещ: Очевидно няма такава.

Меглена Кунева: И моят извод е същият.

Водещ: Не е обнадеждаваща ситуацията, като се има предвид времето, което ни остава за изпълняване на препоръките.

Меглена Кунева: Така е. Това се оказа най-трудната политическа работа всъщност – Законът за борба с корупцията. Факт е, че законът допуска навлизане в личната сфера на политиците, на тези, които гласуват закона, на министри, на много хора, които са свикнали да упражняват власт. Но тази власт трябва да бъде упражнявана прозрачно. И трябва да са абсолютно сигурни хората, че никой не се облагодетелства на техен гръб. Защото ако няма доказателства, че всичко е прозрачно, че всичко може да се контролира, това означава разделението на ние и те, на политици и народ да се задълбочава, да никнат най-крайни популистки тенденции и в последна сметка да вървим към нещо, което е обратно на желанието ни за добре функциониращо общество, за демокрация. Това са просто принципи, които всеки, който се занимава с политика трябва да приеме, че да, публична фигура е и всичко е на показ.

Водещ: Защо по-малко се говори за съдебната реформа?

Меглена Кунева: Напротив, не се говори по-малко. Тя също е основна част от доклада. Ясни са препоръките там. Просто това е тема, с която се занимава по-близко министър Захариева. Не се говори малко. Напротив, основната част от доклада, все пак е свързана със съдебната реформа.

Водещ: Прегледах изявленията на политици от различни партии – избягват да коментират и за независимостта на съда, и за мястото на главния прокурор. Още повече избягват да говорят за борбата с корупция.

Меглена Кунева: За борба с корупция говорим с вас сега. Колкото до това, че самата съдебна система е добре да направи коментар на доклада, това е така. Това е независима власт и нейните коментари към доклада са необходими. Най-желаната ситуация самата съдебна власт да разпознае своята отговорност и да излезе със свой прочит, да излезе със свой план.

Водещ: В заключение, съвсем накратко да ни кажете, от изводите, които вие си правите от този доклад, справило ли се е правителството и доколко?

Меглена Кунева: По отношение на антикорупцията и по отношение на приемането на този закон – не бих казала, защото мнозинство не стигна в парламента. Това е факт. Има мерки, които са по отделни министерства и могат да се кажат добри думи. Но това са административни мерки. Основната задача – политиците, политическата класа да каже: Искаме да овластим хората, да имат гаранция, да е прозрачно всичко, да могат да контролират през конфликта на интереси, през проверка на имуществото как работят политиците – това не се случи.

Водещ: Твърде малко вероятно е да се случи и през следващата година, но нека да бъдем оптимисти.

Меглена Кунева: Трябва да се работи в тази посока. Нямаме лукса просто да се оплакваме и да не правим нищо. Така сигурно би било по-комфортно – просто да се оплачем и да спрем дотук, и да очакваме някой друг да го свърши. Няма кой. Това е положението. Ние трябва да се справим с това. Не бива да се пести истината, не бива да се прикрива, не бива да се замитат нещата под килима. Трябва да си кажем какви са ни проблемите и хората да знаят кой за какво ще гласува в следващия парламент.

Източник: focus-news.net/