Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Господин премиер,

Преди 2 години са заклехме в тази зала да служим на дълга си към българските граждани и към страната.

Припомням какво казахме преди 2 години:

Че Реформаторският блок няма да помогне България да влезе в политическа и икономическа криза, която би се задълбочила от нови избори и поредното нестабилно или служебно правителство. Затова призовахме да не се стига до правителство на малцинството и дадохме кураж на ГЕРБ да изпълнят отредената им роля на мандатоносител и да съставят стабилно правителство. Дадохме този кураж не безусловно обаче, а срещу ясни гаранции за реформи.

Припомням, че Реформаторският блок не одобряваше и тогава, и сега пасивното наблюдение на управлението отстрани, затова тогава, при съставянето на правителството, ние квалифицирахме като въпрос на смелост политическите фигури от парламентарно-представените партии да се ангажират категорично с управлението, без да калкулират личен или партиен риск и без политическо дезертьорство.

Тогава именно ние, от РБ, призовавахме политическите сили да подкрепят дясноцентристки кабинет с ясна политическа отговорност на партийните ръководства. И под политическата декларация за съставяне на кабинета подписи сложиха всички, подчертавам, всички лидери на партиите от РБ.

Гласът на РБ винаги е бил гласът на спокойствието, разума, спазването, а не рушенето на правилата, дългосрочното мислене. РБ е алтернативата на експериментите, на авантюрите, на необмислената импулсивност и на популизма, все едно дали идва от ляво или от дясно.

РБ, за разлика от други политически сили, не тича задъхано по затворена писта, а се стреми да върви с умерена крачка напред, без да бърза. На мода са тези, които тичат най-бързо и крещят най-силно. Но решенията в политиката не са спринт или надвикване, а маратон. Като се погледне назад, макар и бавно, с лъкатушения, мъчително, но се вижда, че предложенията на РБ накрая се приемаха в НС и РБ правеше реформите, за които пое отговорност.

Нека само да припомня - РБ беше силен фактор за промените в Конституцията, макар и недостатъчни, за приемането на ЗСВ - основата на съдебната реформа, приехме Закона за предучилищното и училищното образование - основа на образователната реформа и непроменян от 90-те години, приеха се законите за държавния служител и администрацията, електронното управление и електронното гласуване, промените в Изборния кодекс, в здравеопазването промени в енергетиката, антитерористичния закон и други. Справихме се и с промените в машинно гласуване, икономически растеж и то така, че да са увеличават доходите на хората.

Днес обаче в дневния ред на НС е гласуването на оставката на кабинета Борисов 2. РБ ще останем последователни в партньорството си в управляващото мнозинство и няма да се отметнем от него – ще подкрепим тази оставка. Но предупреждаваме, че държавата ще тръгне по несигурен и опасен път. Оценката ни за това правителство е строго положителна - както за целия кабинет, така и за всички министри.

Може би 13 милиарда фискален резерв е сиренцето, на което много политически мишки се надяват, но ще клопне капанът и той ще е капан за цялото общество. Защото дълго желаната политическа стабилност ще се постави на изпитание от левия, десния и националистическия популизъм.

Оставка на правителството не означава край на възможността на голямото мнозинство в 43-то НС да приеме Антикорупционният закон, да се осигурят средства за финансирането на Антикорупционното звено в бюджета за 2017 година и то достатъчно, за да заработи веднага и да покаже на гражданите резултат. Хората чакат този резултат от нас и никой не може да ги убеди защо не сме положили максимални усилия за приемането му.

Подчертавам, РБ ще подкрепи оставка на кабинета Борисов 2, след което призовава мнозинството РБ – ГЕРБ – ПФ и другите политически сили, непримирими с корупцията, да направим консултации и да покажат безапелационно политическа воля и да приемат Антикорупционния закон.

След оставката, остават задачите пред нас.

България да:

- запази евроатлантическата си ориентация и да не допускаме нови 421 дни протести, каквито имаше против последния ляв провал - кабинета Орешарски

- да обяви ясна политическа визия за задълбочаване на европейската си интеграция – влизането в европейския банков съюз, банковия надзор, чакалнята на еврозоната, европейския енергиен съюз и особено – Шенген – печатът за качество и сигурност, който е ключов за интереса на страната и инвеститорите;

- да гарантира върховенството на закона и още конституционни промени с реформа на прокуратурата и съдебна реформа;

- да промени в посока по-стратегически ориентирано образованието у нас, да осигури икономически ръст, реформа в здравеопазването и политики по модернизиране на отбранителните ни способности и сигурността;

- да запази силен глас в ЕС, особено в контекста на идващото Председателство на Съвета на ЕС, Брекзит, миграционен натиск, отношение на Русия с Турция и Русия със САЩ - поддържането на партньорството в управляващото мнозинство ще е много важна среда за репутацията на България и личната сигурност на гражданите през тези два-три месеца, които предстоя.

В този момент на българските политици им трябва хладнокръвие и прагматичност, а не емоции. И мисъл за България.