Свидетели сме на безпрецедентно обединение на ДПС, БСП и ГЕРБ зад опита за дискредитиране на най-важната политическа и икономическа реформа в България - приватизацията, довела до установяване на пазарна икономика и свободна стопанска инициатива.  Досега това беше неизменен политически патос на БСП, който предложението на ГЕРБ днес превръща в легитимна политическа алтернатива, отричаща  ползите от всяка реформа, която привежда икономиката и обществото в състояние на ефективност.

Всички действия в тази посока се основават на популисткото внушение за добрия комунистически режим и настъпилата след това пълна разруха.

Като се използва претекста за възстановяване на справедливостта, се извършва  реабилитация на комунистическото минало на страната ни. В процеса на приватизация безспорно са допуснати грешки, а вероятно и престъпления, за което има процедура за носене на наказателна отговорност. За разлика от законовия ред, инициативата на ГЕРБ  се вписва в цялостната посткомунистическа риторика за реабилитация на комунизма и за тоталната дискредитация на приватизацията като задължителна стъпка за създаване на пазарна икономика в България. Това е най-лошата „визитна картичка“ за встъпване на България в първото й председателство на ЕС.

Всъщност става въпрос за популистки капан, при който всеки дръзнал да се обяви против предложените конституционни поправки автоматично бива причисляван към редиците на крадците и корумпираните. Съзнавайки тези рискове, РБ няма да замълчи срещу опита да се фалшифицира най-новата история на България. Твърдението за 30 милиардното комунистическо благо и добруващо общество, което режимът е оставил след себе си и което в последствие е откраднато и приватизирано за едва 3 милиарда е най-голямата „фалшива новина“ за последните десетилетия. Затова всяка българска дясна политическа формация, член на ЕНП,  би трябвало да застава зад следните тези:

  1. Комунизмът е фундаментално зло, което в икономически план доведе държавата до фалит.
  2. Няма „фамилно злато“, което струва 30 милиарда и е завещано от комунизма на България. Наследеното от този режим е банкрутирала държава с мораториум върху външния дълг и тотално неработеща икономика.
  3. Приватизацията беше, неподлежаща на обсъждане, стъпка за превръщане на България в страна с пазарна икономика и задължително условие за членството на страната ни в ЕС и НАТО.
  4. В една правова държава частната собственост е неприкосновена.

Тази кампания е израз на опасно безсилие и нежелание да се пресрещне с политически действия актуалния дневен ред на държавата, както и да се направят истинските реформи в правораздаването, които българските граждани отдавна очакват.

Предлаганата промяна е силен знак към всички честни български и чужди инвеститори, да не влагат парите си в българската икономика и е недвусмислена покана за нелегитимни и прокорупционни капитали.

Ако въпреки всички тези аргументи, все пак в мнозинството надделее тезата, че ревизията на прочита на ключовите моменти е по-важна от привличането на инвестиции, чрез сигурна нормативна среда, и по-значимо от спазването на действащите правни норми, то такаво изменение на Конституцията трябва да обхваща и промяна на давността за възможните престъпления във всички сфери, нанесли или нанасящи безспорни тежки вреди, на обществото, включително:

  1. Престъпленията на комунистическия режим, включително насилствената национализация, които ликвидираха демокрацията, човешките свободи и предприемачеството за 45 години в Блъгария. Тяхната доказана тежест е несравнимо по-голяма от предполагаемите престъпления от приватизацията.
  2. Престъпленията, свързани с разграбването на активите на  българските външнотърговски дружества, от края на 80-те и началото на 90-те години.
  3. Давността за престъпленията в банковата сфера от средата на 90-те години на миналия век. Девет фалирали банки, няколко милиарда спестявания, практически занулени,  и нито един осъден до ден днешен.
  4. Престъпления, свързани с концесиите, еврофондовете, митническите и данъчните измами и прането на пари, които съсипаха хиляди почтени предприемачи и са една от причините днес страната ни да е най-бедната в ЕС.

Такъв подход, макар и много спорен от правна гледна точка, би имал своите морални основания. Би изразил реалното желание на управляващите да накажат грешките и пороците на прехода.

Оставянето на давността за престъпленията на комунизма и избирателното й премахване за другипревтъпления, по конюнктурни причини, ще демаскира управляващото мнозинство като популистко и прикриващо мимикрията на червения политически елит в икономически.

Това ще покаже, че преди да сме преодолели подозренията на Европа за фасадна демокрация България е на път да даде пример и за фасадно членство в ЕС.

За Реформаторски блок – Глас Народен опитите да бъде дескридитирано над двадесетгодишното реформаторско усилие на всички българи е истинския вододел между реформаторската десница и силите на статуквото. Предизвикателство от подобен мащаб  още веднъж доказва необходимостта от единна и силна реформаторска десница, която чрез силно присъствие в парламента и в институциите да може ефективно да противостои на подобни реставраторски опити. Даваме си сметка, че такъв порочен парламентарен дневен ред е  резултат от слабостта и разцеплението на реформаторската общност.

 Този огромен риск пред демократичното развитие на страната ни задължава да оставим дребните страсти и неразбирателства помежду ни и дясната  общност да се обедини по постигане на големите реформаторски политически цели пред България. 

0
0
0
s2sdefault
powered by social2s
Нагоре