Искрено се надявам, че РБ има тази национална амбиция – да бъде партньор, коректив и конкурент в дясното, каза лидерът на ДБГ в речта си пред Първия конгрес на РБ

Вълнуващо е да се види препълнената зала на Първия конгрес на РБ. Политиката е и емоция, и енергия, ние трябва да си дадем вдъхновение взаимно, да си дадем енергия.

Няма да казвам, в качеството ми на вицепремиер на РБ, колко много свършихме в управлението. Николай Ненчев направи много за модернизацията на българската армия и увеличаването на средствата за отбрана. Петър Москов направи така, че да има реформирана Спешна помощ, да се спре източването на Касата, да има национална здравна карта. Искам да подчертая усилията на Божидар Лукарски, който стъпка по стъпка направи по-добра среда за бизнеса и втори ръст в Европа на БВП на България. Искам да ви кажа, че заедно с проф. Танев в образованието направихме значителни усилия. Това е най-силната национална политическа емоция – българското образование. Радвам се, че увеличихме бюджета за образование, че учителят стана център на усилията, че вдигнахме заплатите, че тръгна Оперативната програма „НОИР” с 1,4 милиарда лева за образование и наука у нас, че бяхме заедно с 12 хиляди учители на Събора на учителите, които казаха, че Министерството на образованието е министерството на бъдещето.

Ако не разберем ясно какво е дясното на 21-ви век, и не го преследваме тук и сега, в България и в ЕС, то ние няма да успеем да стигнем до националните си приоритети. РБ не е за всичко, той е за най-важните политики, които ще променят живота на държавата. Не можем да кажем, че няма дясно и няма ляво. Защото избори винаги ще има и трябва да кажем на хората какво изповядваме и до какво ще доведе изборът им. Държавата е сигурност, върховенство на закона и вътрешен ред. Но има и други теми на съвременната държава и на обществото, като обществената солидарност, здравеопазването, социалната политика, образованието. Ние не трябва да се страхуваме да кажем, че има дефицити в тези политики, които трябва да настигаме.

Дали имаш достъп до това, което държавата изглежда ти е гарантирала – здравеопазване, образовани и социална защита – това са достиженията на 19-ти век. А сега въпросът е какво ще даде 21-ви век. Ето го мястото на РБ – искаме силни граждани, оправомощени хора, гражданите да са огледалото за обратно виждане и корективът, който няма да разреши един или друг политик да направи катастрофа с държавата. Живеем в ново технологично време, което иска да направим и социални, и технологични промени. И в този процес винаги ше има губещи. Рецептата не е да спрем прогреса, а 21-ви век да има големите си идеи, вдъхновени от РБ, от дясното, от националната ни амбиция.

Искрено се надявам, че РБ има тази национална амбиция – да бъде партньор, коректив и конкурент в дясното. В следващите седмици ние трябва да кажем, че не искаме ляво управление в страната, но и не искаме само една партия да диктува какво означава дясното у нас. Европейското днес не е да се откажеш от идентичността си. Холандия е имала реформатори, България е имала революционери. Всеки разговор за политика е винаги разговор за свободата. Това нека да е отправна точка на РБ.