Мотивите на ДБГ за налагане на вето на Закона за частната охранителна дейност
- Детайли

ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
С КОПИЕ ДО:
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТНОСНО: Упражняване на правото на Президента на Република България за връщане в Народното събрание на Закона за частната охранителна дейност
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Обръщаме се към Вас с настоящото искане да върнете на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България за ново обсъждане приетия на второ четене от Народното събрание Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД).
Оценяваме налагането на вето на горепосочения закон като крайно необходимо поради следните причини:
- Законът противоречи на Конституцията, българското и европейското законодателство.
- Законът представлява заплаха за националната сигурност и модела на правоохранителна дейност.
- Законът е приет прибързано, при липса на цялостна концепция за регулация на сектор сигурност и частната охранителна индустрия.
- Не е спазена процедурата за изготвяне, внасяне и приемане на нормативни актове.
- Законът противоречи на Конституцията, българското и европейското законодателство
Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България “Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност”. Основното правило, което стои в основата на този текст е, че опазването на реда и сигурността в държавата се осъществява от Изпълнителната власт. Това следва от принцип на международното право, съгласно който единствено държавите и техните органи имат легитимното право и задължение да използват сила при налагането на закона.
Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД) въвежда противоречие с този текст на Конституцията, тъй като отдава определени правоохранителни функции на частни субекти, без да предвижда ефективен контрол от страна на централната власт. Наред с това той противоречи на европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията и по-конкретно на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и ЕО /чл. 106 , вр. Чл. 18 от ДФЕС/.
- Законът представлява заплаха за националната сигурност
Приетият от Народното събрание Закон за частната охранителна дейност предоставя репресивни правомощия на частните охранителни фирми. Той дава право на кметовете да наемат частни фирми за охрана на урбанизирани територии. За тази цел законът оправомощава охранителите да използват белезници, шокови палки и дори огнестрелно оръжие в дейността си по контрол и задържане на нарушителите.
Считаме, че така приетият закон поставя в риск сигурността на българските граждани. Съгласно Законът за министерството на вътрешните работи министърът на вътрешните работи и неговите подчинени носят особена отговрност за действията или бездействията си. Дейността на политическото ръководство на сектор „Сигурност“ подлежи и на контрол от най-вишия орган в Република България – Народното събрание. Новоприетият ЗЧОД не предвижда специфична отговорност и контрол, като по този начин изключва стотици хиляди охранители, които потенциално могат да получат полицейски правомощия, от специалната система за носене на отговорност, приложима спрямо служителите в сектор „Сигурност“. Предвидената в закона процедура за лицензиране на охранителните фирми е формална и крайно недостатъчна, за осъществяване на реален и ефективен контрол върху тях. Буди притеснение и фактът, че основни моменти по контрола върху физическите и юридическите лица за издаване на лиценз са оставени на министъра чрез изготвянето на подзаконов нормативен акт.
На следващо място, в закона няма предвиден контрол за подготовката на служителите в частните охранителни фирми. Няма уточнение и относно изискваната степен на образование. Видно от предоставените от фирмите становища, придружаващи законпроекта, това означава, че част от хората, които нямат дори средно образование, ще могат да бъдат наемани с квази-полицейски функции. Полицейската дейност изисква висока степен на подготовка и поради тази причина българският закон задължава служителите на МВР да минават през специални обучения, както и да притежават определена образователно-квалификационна степен. Абсолютно безотговорно е полицейски функции да се осъществяват от лица, които не са придобили необходимите, според закона, качества и умения.
Влизането в сила на ЗЧОД в този му вид крие голяма опастност – укрепване на феодалния модел на управление на български общини. Предоставената на кметовете възможност да сключват договори за извършване на правоохранителна дейност с охранителни фирми, нарушава принципа на централизирано управление и контрол от страна на МВР върху служителите с полицейски правомощия в цялата страна. Разбиването на досега действащия модел може лесно да се изроди, като даде взможност на кметовете да управляват собствена частна полиция, която поради липсата на адекватен законов контрол, да извършва безнаказано репресии и да нарушава правата на гражданите, защитавайки личния интерес на местния владетел.
- Законът е приет при липса на цялостна концепция за регулация на сектор „Сигурност“ и частната охранителна индустрия.
В управленската програма на правителството се заявява, че то ще предприеме необходимите действия, за да реформира МВР, така че да осигури адекватна защита в малките населени места. Приемането на ЗЧОД представлява на практика отказ от каквито и да било реформи в ситемата на вътрешните работи. С този закон Министерски съвет обявява своята капитулация в сектор сигурност и прехвърля, в противоречие с Конституцията, дейността по осигуряване на обществения ред на частни фирми.
След като отдава на концесия голяма част от полицейските функции на частни фирми за сметка на общинските бюджети, възниква въпросът защо едновременно с това Правителството увеличава разходите от държавния бюджет за МВР и сектор „Сигурност“. По този начин гражданите плащат 2 пъти, за да бъдат охранявани – веднъж през държавния бюджет, разпределен на МВР и втори път през общинския бюджет и сключения договор за частна охрана на урбанизирани територии. Текстовете на ЗЧОД лишават от смисъл и съществуването на Общинската полиция, чиято дейност изцяло ще бъде застъпена от частните охранители.
- При процедурата за приемане на законопроекта не е спазен Законът за нормативните актове
При подготовката на закона са извършени съществени нарушения на правилата на Закона за нормативните актове и по-специално чл. 20, който предвижда при изработването на нови закони да се прави цялостна предварителна оценка на въздействието. Министерски съвет аргументира този пропуск, като твърди, че процедурата не е била в сила по времето, когато е изготвян законопроектът. Следва да се отбележи, че законопроектът е внесен за разглеждане от Народното събрание на 2 август 2017 г. - 9 месеца след влизането в сила на чл. 20 от ЗНА. От тук правим изводът, че липсата на приложена оценка за въздействие е в нарушение на предвидената от закона процедура.
Наред с това е нарушен и чл. 26, ал. 2 от ЗНА, тъй като не са проведени обществените консултации по реда, предвиден в закона. Проектът на Закон за частната охранителна дейност е публикуван на 19 април 2016 година на електронния портал за обществени консултации strategy.bg, а крайният срок за подаване на становища е изтекъл на 03 май 2016 година. Освен, че е в нарушение на изискването чл. 26, ал. 4 от ЗНА за минимален 30-дневен срок за обществени консултации, приодът между 29 април и 2 май е белязан от официални почивни дни. Така реално възможните дни за обществено обсъждане са били 10.
Нарушаването на процедурите за обсъждане и внасяне на законопроекта и липсата на прозрачност по приемането му са знаци за наличието на втори план, скрита цел. Съществува голяма степен на вероятност законът да преследва лобистки интереси. Съгласно публично изразеното мнение на представители на сектора за охрана, от закона ще се възползват неколцина големи охранителни фирми, а ще пострадат малките и средните предпиятия в бранша. Съмнение буди и липсата на становище на Националното сдружение на общините в Република България, при положение че местната власт е сред основните заинтересовани лица от законопроекта.
Уважаеми г-н Президент,
Във връзка с изложеното по-горе настояваме да упражните правото си за връщане в Народното събрание на Закона за частната охранителна дейност, съгласно чл. 101, ал. 1 във връзка с чл. 88, ал. 3 на Конституцията на Република България.
22.01.2018 г. С уважение:
Димитър Делчев
Председател на ПП ДБГ