Моята позиция за референдума за Бедечка е публична и много ясна. Ние - казвам ние, защото има протест от страна на Реформаторския блок Стара Загора, от прокуратурата и от моя страна, считаме този референдум за незаконосъобразен и това е определението и на самата прокуратура. Той показва бягство от отговорност от местната власт за решаване на проблема.

Бих дал следните аргументи - на първо място юридически. На всички стана ясно, че така зададен въпроса има пряко отношение към общинския бюджет. Дори самият въпрос съдържа думата „бюджет”. Това противоречи на закона за референдумите. Нещо повече – в протеста на прокуратурата, която също го определя като незаконосъобразен се иска и принудителното му спиране. В случай, че се докаже като такъв, то разходите за провеждането му - около 200 хиляди лева, са директна щета върху общинския бюджет. Кой ще носи отговорност за похарчените от общинския бюджет пари тогава?

Далеч по-важни са обществените и гражданските аргументи и какви са последиците от референдума. Аз считам, че този референдум е акт на насилие срещу гражданското общество – обществото, което имаше подкрепа, в това число и от общината за налагането на мораториум върху строежите. Спомняте си дебата през миналата година и предложението ми за мораториум върху строежите, което внесохме в НС. За съжаление времето не стигна да бъде приет. Сега вместо да се продължи по тая линия за мораториума, общината ни предлага референдум.
За мен много страшно е, че в кампанията за референдума се разделят и противопоставят гражданите на Стара Загора, създава се излишно напрежение и хората са заставени да поемат неясна отговорност за тежки решения. Вместо да търсим сплотяване и обединяване около обща позиция, ние търсим поводи за сблъсъци и разногласия.

Защо твърдя, че въпросите са подвеждащи и манипулативни, а гражданите въвлечени в нарушение на закона. При отговор ДА – имате парк, ама плащайте 33 млн.лв. по пазарни цени на собственици и прекупвачи. При отговор Не – имате квартал, ама плащайте 30 млн. за инфраструктурата на новодомците.

И именно заради така зададените въпроси, някак си е непрестижно да заявиш отговорна позиция. Не случайно няма нито един регистриран Инициативен комитет за референдума. Коректно щеше да бъде ако въпросът е „Искате ли Бедечка да остане парк?" и после решенията за това, допълнително да се обсъдят и анализират.

По отношение на информационната кампания в т.нар. Информационния лист няма мотиви, а само малко история и липсват годините след 2012-та. На практика тя спира до 2012 г, и нищо не се казва напр. за 2016 г., когато през септември Общинският съвет почти единодушно прие предложението на кмета за промяната на общинския градоустройствен план. Нещо повече, ако погледнете доклада на кмета, който е публичен и в 4 точки, където той мотивира това предложение, в 3 от точките се говори за решенията през 2003 г, 2005 и 2011 г, като самият той ги определя като основание за нищожност, а самото решение от 2012 г. е, че е в противоречие с общия устройствен план. Това не е ли важна информация, за да видим каква е позицията на Общината за досегашното развитие на този казус?
Получава се на практика, че Общинският съвет остава сам срещу гражданите, защото с референдума се прави опит да се прехвърли отговорността за трудните решения върху плещите на хората. И моите очаквания са, че именно заради това общината ще получи звучен шамар от гражданите с отказа си да гласуват. Но това също е една много силна гражданска позиция.

Не на последно място се внушава на гражданите, че общината няма решение и че гражданите плащат, но това далеч не е вярно. Защото, ако погледнете финансовия отчет на общината за м.г. в него ще видите, че за 2016 г. получените средства от продажбата на земи са в размер на 1 млн. и 800 хил. лв. А само наемът на земя, която е собственост на общината е 879 хил. лв. За тази година по план бюджетът на общината ще получи 2 млн. и 200 хил. лв. от продажба на земя и още 850 хил. лв. от наем –това не е ли някаква възможност?

Когато има желание, се търси решение, а когато то отсъства, се търси причина. В референдума, например. В регионалната комисия на 43-тия парламент имаше двама кмета – на Плевен г-н Зеленогорски и на Пловдив г-н Славчо Атанасов , които по време на кръглата маса разказаха, че са имали подобни проблеми и са ги решили. Редно е да се потърси добрата практика.

Но най-важно е на първо място да се спре този референдум, защото е незаконосъобразен и се вижда липса на отговорност и ангажимент от местната власт да реши сама проблема. На второ място трябва да се направят съответните консултации. Ние междувременно също обмисляме решение в тази посока, но трябва да се търси и ресурс от общината, и подкрепа от страна на държавата.

Всъщност един от сигналите, който беше внесен за прекратяване на референдума в областната управа беше точно от Реформаторския блок в Стара Загора, което означава че колегите са ангажирани и е много хубаво, че действат единно и мен това много ме окуражава. За съжаление се случи точно в деня, в който се сменяха областните управители и допускам, че има недоглеждане при даването на отговор.
По отношение на ПП Движение България на гражданите и Реформаторския блок текат нормалните процеси за всяка една политическа сила, след като резултатът от изборите не е благоприятен. Аз съм убеден че всяка една от партиите ще извърви своя път, ще анализира трезво действията и грешките, които е допуснала и ще вървим напред. Ние от Движение България на гражданите дадохме ясна заявка за посоката- избор на нов лидер и ясни позиции, а политика може да се прави и извън Парламента. През есента ще имаме конгрес и това ще стане факт тогава. Имаме много изявени млади лица, ние ги показахме и в парламента, и в местната власт. Убеден съм, че това е правилният път и имаме куража да продължим напред.

* Материалът е на в-к "Национална бизнес поща"