Ако науката е светилото на един народ, политиката е цялостното му битие, то литературата е неговата съвест.

Обединявам тези три понятия - философски категории, защото като човек на словото се изправям на тази висока трибуна и от горнилото на моята възраст ще говоря по съвест, за няколко минути ще дам израз на признание и благодарност. Това е позиция лична, откровена, изчистена от условности ,но и мнение, събрало и обединило гласовете на стотици членове и симпатизанти към ПП ДБГ с лидер Меглена Кунева.

Колко жени - родни политици създадоха политически партии,оцелели в неподреденото ни и тревожно настояще като "Движение България на гражданите"? Облъчена съм от силата на нейния енергиен спектър, от нейната ерудиция и светоглед, крехка, а волева, отговорна.
Прегръща рискове до самоизтощение, за които заплаща на висока цена.И продължава - работа и отговорности. Тя обединява, съзижда, не руши, пази, изчаква с търпение без аналог, трупа опит в живота, в политиката, в нейната област на експертна дейност. Европа й дава висока оценка, Брюксел й поверява задължения в трудни ресори, а ние мълчим... Защо тогава се учудваме на сивия политически пейзаж в България? Рациото на Меглена Кунева е силно. Да си го кажем - колко български жени са влезли в политиката като Нея - завършени и утвърдени интелектуалци? Умът й е неин съзидател и съдник, а не слуга.Тя не притежава мощен публичен глас, но как търпеливо, тихо и овладяно посреща вербалните атаки на своите политически опоненти.
Балансирана и позитивна, тя иска много от себе си. Сама си търси вътрешни лостове за равновесие. Благодарим Ви, г-жо Кунева! И така стигам до другия аргумент в полза на моето признание.Защо забравяме кой обедини няколко политически партии с идеята за обща кауза в надеждния само преди две-три години Реформаторски блок. И знаем какво стана...Не съм нихилист, нито фанатичен феминист, но част от българските политически мъже така отглеждат гения на завистта в народопсихологията ни и още робуват на предразсъдъци спрямо жените. Има ли джентълмени в съвременния политически живот?! Да, сигурно има, убедена съм, но, извинете, аз нямам образец в тази общност. Всеки гали егото си, но по-внимателно, нека да е много назад от големите отговорности за страната. Няма време, уважаеми дами и господа. Близо тридесет години-все промяна, а все не се усеща. Българската независимост е постигната с кръв и перо, с дипломацията на достойни български жени, застанали до мъжете, прегърнали големи исторически идеи. Меглена Кунева ни оставя достоен профил на политик, близо до нас и поема по-големи отговорности. Дано следовниците й ни радват с успехи в идните години. А те са вече сред нас, искаме ги, вярваме в тях, млади са, ще ги изберем като свидетелство за вяра и оптимизъм. На добър час! Успех за разцвета на България! Благодаря, и пак Вие ще сте сред нас, г-жо Кунева!